настоявал

Речник на българския език

1. настоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настоявал е производна форма на настоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настоявал е производна форма на настоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. настоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

настоявал е производна форма на настоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. настоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

настоявал е производна форма на настоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).