настла

Речник на българския език

1. настла — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

настла е производна форма на настеля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. настла — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

настла е производна форма на настеля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).