настинете

Речник на българския език

1. настинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

настинете е производна форма на настина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. настинете — повелително наклонение, мн. ч.

настинете е производна форма на настина (повелително наклонение, мн. ч.).