настилах

Речник на българския език

1. настилах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

настилах е производна форма на настилам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. настилах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

настилах е производна форма на настилам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).