настила

Речник на българския език

1. настила — сег. вр., 3 л., ед. ч.

настила е производна форма на настилам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. настила — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

настила е производна форма на настилам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. настила — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

настила е производна форма на настилам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).