настигнело

Речник на българския език

1. настигнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настигнело е производна форма на настигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настигнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настигнело е производна форма на настигна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).