настигнели

Речник на българския език

1. настигнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

настигнели е производна форма на настигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настигнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

настигнели е производна форма на настигна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).