настигнела

Речник на българския език

1. настигнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настигнела е производна форма на настигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. настигнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

настигнела е производна форма на настигна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).