настивах

Речник на българския език

1. настивах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

настивах е производна форма на настивам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. настивах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

настивах е производна форма на настивам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).