настивали

Речник на българския език

1. настивали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

настивали е производна форма на настивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настивали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настивали е производна форма на настивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. настивали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

настивали е производна форма на настивам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. настивали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

настивали е производна форма на настивам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).