настива

Речник на българския език

1. настива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

настива е производна форма на настивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. настива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

настива е производна форма на настивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. настива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

настива е производна форма на настивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).