настелеше

Речник на българския език

1. настелеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

настелеше е производна форма на настеля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. настелеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

настелеше е производна форма на настеля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).