настелете

Речник на българския език

1. настелете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

настелете е производна форма на настеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. настелете — повелително наклонение, мн. ч.

настелете е производна форма на настеля (повелително наклонение, мн. ч.).