настаняло

Речник на българския език

1. настаняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настаняло е производна форма на настаня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настаняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настаняло е производна форма на настаня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).