настанявал си

Речник на българския език

1. настанявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

настанявал си е производна форма на настанявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. настанявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

настанявал си е производна форма на настанявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. настанявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

настанявал си е производна форма на настанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).