настанил си

Речник на българския език

1. настанил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

настанил си е производна форма на настаня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. настанил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

настанил си е производна форма на настаня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).