настанил е

Речник на българския език

1. настанил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настанил е е производна форма на настаня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настанил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настанил е е производна форма на настаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).