настанили

Речник на българския език

1. настанили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настанили е производна форма на настаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настанили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

настанили е производна форма на настаня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).