настанила

Речник на българския език

1. настанила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настанила е производна форма на настаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. настанила — мин. деят. св. прич. ж. р.

настанила е производна форма на настаня (мин. деят. св. прич. ж. р.).