настанело

Речник на българския език

1. настанело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настанело е производна форма на настана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настанело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настанело е производна форма на настана (мин. деят. несв. прич. ср. р.).