настанел

Речник на българския език

1. настанел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настанел е производна форма на настана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настанел — мин. деят. несв. прич. м. р.

настанел е производна форма на настана (мин. деят. несв. прич. м. р.).