настанало

Речник на българския език

1. настанало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настанало е производна форма на настана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настанало — мин. деят. св. прич. ср. р.

настанало е производна форма на настана (мин. деят. св. прич. ср. р.).