настанали

Речник на българския език

1. настанали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настанали е производна форма на настана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настанали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

настанали е производна форма на настана (мин. деят. св. прич. мн. ч.).