настанала

Речник на българския език

1. настанала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настанала е производна форма на настана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. настанала — мин. деят. св. прич. ж. р.

настанала е производна форма на настана (мин. деят. св. прич. ж. р.).