настанал

Речник на българския език

1. настанал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настанал е производна форма на настана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настанал — мин. деят. св. прич. м. р.

настанал е производна форма на настана (мин. деят. св. прич. м. р.).