насрочило

Речник на българския език

1. насрочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насрочило е производна форма на насроча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насрочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

насрочило е производна форма на насроча (мин. деят. св. прич. ср. р.).