наспорявал е

Речник на българския език

1. наспорявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наспорявал е е производна форма на наспорявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наспорявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наспорявал е е производна форма на наспорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наспорявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наспорявал е е производна форма на наспорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).