наспорявало си

Речник на българския език

1. наспорявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наспорявало си е производна форма на наспорявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наспорявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наспорявало си е производна форма на наспорявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. наспорявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наспорявало си е производна форма на наспорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).