наспорявало е

Речник на българския език

1. наспорявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспорявало е е производна форма на наспорявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наспорявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспорявало е е производна форма на наспорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наспорявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспорявало е е производна форма на наспорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).