наспорявал

Речник на българския език

1. наспорявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наспорявал е производна форма на наспорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наспорявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наспорявал е производна форма на наспорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наспорявал — мин. деят. св. прич. м. р.

наспорявал е производна форма на наспорявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наспорявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наспорявал е производна форма на наспорявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).