наспорява

Речник на българския език

1. наспорява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наспорява е производна форма на наспорявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наспорява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наспорява е производна форма на наспорявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наспорява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наспорява е производна форма на наспорявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).