насолил

Речник на българския език

1. насолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насолил е производна форма на насоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насолил — мин. деят. св. прич. м. р.

насолил е производна форма на насоля (мин. деят. св. прич. м. р.).