насмучете

Речник на българския език

1. насмучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

насмучете е производна форма на насмуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. насмучете — повелително наклонение, мн. ч.

насмучете е производна форма на насмуча (повелително наклонение, мн. ч.).