насметяло

Речник на българския език

1. насметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насметяло е производна форма на насмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

насметяло е производна форма на насмета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).