насмели

Речник на българския език

1. насмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

насмели е производна форма на насмея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. насмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

насмели е производна форма на насмея се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. насмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

насмели е производна форма на насмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. насмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

насмели е производна форма на насмета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).