насмел

Речник на българския език

1. насмел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насмел е производна форма на насмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насмел — мин. деят. св. прич. м. р.

насмел е производна форма на насмета (мин. деят. св. прич. м. р.).