наслюнчил е

Речник на българския език

1. наслюнчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наслюнчил е е производна форма на наслюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наслюнчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наслюнчил е е производна форма на наслюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).