наслюнчило

Речник на българския език

1. наслюнчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наслюнчило е производна форма на наслюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наслюнчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наслюнчило е производна форма на наслюнча (мин. деят. св. прич. ср. р.).