наслюнчил

Речник на българския език

1. наслюнчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наслюнчил е производна форма на наслюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наслюнчил — мин. деят. св. прич. м. р.

наслюнчил е производна форма на наслюнча (мин. деят. св. прич. м. р.).