наслюнчело

Речник на българския език

1. наслюнчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наслюнчело е производна форма на наслюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наслюнчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наслюнчело е производна форма на наслюнча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).