наслюнчели

Речник на българския език

1. наслюнчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наслюнчели е производна форма на наслюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наслюнчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наслюнчели е производна форма на наслюнча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).