наслюнчела

Речник на българския език

1. наслюнчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наслюнчела е производна форма на наслюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наслюнчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наслюнчела е производна форма на наслюнча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).