наслюнчел

Речник на българския език

1. наслюнчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наслюнчел е производна форма на наслюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наслюнчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наслюнчел е производна форма на наслюнча (мин. деят. несв. прич. м. р.).