наслюнчвал

Речник на българския език

1. наслюнчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наслюнчвал е производна форма на наслюнчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наслюнчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наслюнчвал е производна форма на наслюнчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наслюнчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

наслюнчвал е производна форма на наслюнчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наслюнчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наслюнчвал е производна форма на наслюнчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).