наследил си

Речник на българския език

1. наследил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наследил си е производна форма на наследя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наследил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наследил си е производна форма на наследя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).