наследил е

Речник на българския език

1. наследил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наследил е е производна форма на наследя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наследил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наследил е е производна форма на наследя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).