наследило

Речник на българския език

1. наследило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наследило е производна форма на наследя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наследило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наследило е производна форма на наследя (мин. деят. св. прич. ср. р.).