наскубете

Речник на българския език

1. наскубете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наскубете е производна форма на наскубя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наскубете — повелително наклонение, мн. ч.

наскубете е производна форма на наскубя (повелително наклонение, мн. ч.).