наскубел

Речник на българския език

1. наскубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наскубел е производна форма на наскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наскубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наскубел е производна форма на наскубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).