наскуба

Речник на българския език

1. наскуба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наскуба е производна форма на наскубя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наскуба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наскуба е производна форма на наскубя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).